ИЗМИРЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.; измирѝша се, -еш се, мин. св. измирѝсах се, св., непрех. Преставам да издавам миризма, да мириша. Те ми разказаха сума неща за своето село Розино, дето вече отдавна привършили всичката работа около брането и преработването на розите, ама то няма никога да се измирише от гюловата миризма. Н. Стефанова, РП, 73–74. Остави бюфета отворен, за да се измирише.